Румен Бояджиев от ФСБ: Високо да стане химн на българите
Румен Бояджиев е музикант, композитор, аранжор, рок и поп реализатор, продуцент; съосновател на рок група ФСБ. Завършил е Инструменталния факултет на Музикалната академия.
С музикантите Константин Цеков и Александър Бахаров основават паметната група Формация Студио Балкантон, ФСБ, която има 19 албума, над 3000 концерта, стотици изяви в европейски нощни заведения и рок клубове, участия в международни рок фестивали. Това е първата българска рок група, изнесла концерт на стадион и единствената родна рок тайфа, удостоена с най-високото отличие за музикални достижения - Grammy.
Бояджиев е модернист в региона на електронните музикални принадлежности и синтезатори, потенциал в региона на електронния тон и компютърните музикални стратегии.
Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, детска музика. Носител на национални награди - „ Продуцент на годината “, повсеместен принос за българския рок - 1999 г.
На 31 март 2018 година тримата от именитата рок група ФСБ - Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, се завръщат в Пловдив за величествен концерт с обичаните на генерации шлагери “Обичам те дотук ”, “След 10 години ”, “Високо ”, “Няма по какъв начин ”, “Не по този начин ”.
- Какви изненади готвите за пловдивските почитатели?
- Ще представим нова стратегия, която в никакъв случай не сме изнасяли под тепетата. Готвили сме се съвсем година, тъй като Пловдив за нас е извънредно значим град. Спектакълът ще бъде интересен и атрактивен и като техническо осъществяване - с голяма стена, с мултимедия, която ще бъде прожектирана.
Много обичаме Античния спектакъл, където направихме много концерти, единият от които е доста значим за нас. Това беше ФСБ Симфони - имаме прелестен запис, който желаеме да пуснем на DVD.
Имаме ужасно доста другари в Пловдив. Тук има интелектуалци, художници, актьори, писатели, извънредно цветни като персони. Приятно е да поддържаме връзка с тях. Градът има и доста солидно рокаджийско приятелство, с което поддържаме тесни контакти.
- Каква е тайната на дълголетието на групата?
- Една от аргументите евентуално е тази, че планът ФСБ в никакъв случай не е започвал и не е свършвал с парите. Те не са движеща мощ в нашия план. По-скоро това е самобитен олтар за неколцина музиканти, които биха желали да създадат всичко красиво в музиката и да го поднесат по най-премия, откровен и мощен вероятен метод на публиката си. Гордея се, че съм част от ФСБ!
Друга евентуална причина за нашето дългоденствие е в това, че ние в никакъв случай не сме лъгали тази аудитория. И тя ни има вяра, чака да получи от нас нещо доста значимо.
Това е нещо като проповедничеството. И би трябвало да продължи постоянно, с цел да останат всички хора в нашия храм. Така че нямаме никакъв избор - или би трябвало да даваме на хората това, за което сме се обединили към името ФСБ, или просто би трябвало да затворим тая черква.
Има и трето - за всичко това е нужна сериозна жертва, кръвен налог, обвързван с много неща, от които да се откажеш в името на това да бъдеш експерт.
Този отвод е едно от нещата, които младите музиканти не вършат. Те се стремят към доста бърз професионален и финансов триумф и това е една от аргументите да изгряват и бързо да залязват.
- Кой е звездният момент на групата?
- Тъй като всеки от нас се занимава с доста планове, събирането на ФСБ е нещо като ново отварянето на вратите на черква. За това е нужна доста сила и цялостна отдаденост.
Не мога да кажа по кое време за нас е било най-върховото в цялата ни кариера. Най-важно е в края на следващия концерт да се почувстваме горди и да си кажем: Направихме нещо доста красиво - за себе си и за хората към нас! И да продължим напред.
След 40 години на сцената ние към момента се обичаме, желаеме да вършим музика.
- Как стигнахте до премията " Грами "?
- С наша версия на парчето на Хосе Фелисиано. Имахме контракт с австрийска компания - Белафон, която внасяше концерти на Хосе Фелисиано в цяла Европа. Фелисиано е чул наши албуми, наши аранжименти и е изискал да създадем аранжиментите и да продуцираме негов албум на британски. Подписахме контракт и отидохме в Съединени американски щати, с цел да запишем целия албум. Бяхме в Ел Ей, в необикновено съвременни студия. Продукцията беше на ЕMI, извънредно огромен лейбъл. И по този начин Фелисиано завоюва за екипа " Грами " за латино поп с песента Cielito Lindo.
Явно нашата версия на една от най-известните мексикански песни, която има над 400 кавъра, е впечатлила журито и публиката. Не присъствахме на връчването - към този момент се бяхме върнали от САЩ в България. Наложи се БНТ да имитират, че слизаме от един аероплан и ни посрещат с цветя след приемането на премията. Беше същинска подигравка!
- Не съжалявате ли, че вместо печелене на пари избрахте борбата за изкуство?
- Колкото и пари да завоюва човек, той си остава същият. Ние нямаме потребност да си купуваме уважението с пари, реализираме го с труд и професионализъм. Така че казусът за парите в олтара ФСБ в никакъв случай не е съществувал.
Так нашата тактика се оказва печеливша - в честен смисъл, тъй като ние действително не вършим никакви опити да произвеждаме халтури, които са способи да се печели.
По принцип музикален бизнес в България не съществува - най-малко по този начин, както би трябвало да се одобри в света. И в тоя случай е по-добре това, което ние вършим.
- По времето на соца имахте ли проблеми? Все отново рокът не беше долюбван от тогавашните идеолози.
- Не сме имали пречки. Може би тъй като тръгнахме с чист професионализъм. Започнахме като студийни музиканти. Преди да създадем рок група ФСБ, просто записвахме поп музика - записали сме повече от 80 % от поп музиката на България от тези времена, от 1980-те съвсем до 2000 г.
Някои сътрудници са се сблъсквали с политически пречки, които при нас не са се явявали, тъй като в никакъв случай не сме развявали байрак на митинг в политически смисъл. Просто искахме да вършим професионална музика - това беше нашата клетва.
- Защо не се изкушихте да потърсите реализация на открито, в случай че създавате съвременна, „ конвертируема ” музика?
- Направили сме този избор от дълго време. Посланието посредством музиката, текстовете, думите, което насочваме към публиката, просто не може да бъде направено на непознат език. Трябва да си част от едно общество, с цел да можеш да усетиш тежестта и на една дума в късата песенна форма. Само думата „ високо ” може да ти съобщи толкоз многопластово мислене, визия за нещата, че няма потребност да казваш повече.
Такова нещо не може да стане при превеждане на текст към музика от български на британски.
Преди години имахме контракт с австрийската звукозаписна компания " Белафон ", записахме даже цялостен албум. Разбрахме обаче, че съвсем две трети от нашите послания не могат да бъдат разбрани, когато са преведени на британски. Тогава се изправихме пред избора дали да бъдем в България и да вършим музика за българи, или да отидем в чужбина и да сътворяваме интернационална музика. Надявам се изборът ни да е бил умен.
- Музикант къща не храни, само че четирима май могат - това демонстрира фамилната ви процедура. Наистина ли с музика у нас може да се изкарва хлябът?
- И брачната половинка ми, и аз продължаваме специалностите на родителите си, които също са били музиканти. Традицията не престават двамата ни синове. Очевидно може да се живее с музика, в случай че човек гледа съществено на това.
За страдание, музиката напоследък у нас се смята за нещо като развлечение. Това, което звучи сега в звуковата среда, надали ще остане за бъдещите генерации. Музиката се раздра - отново поради пари, на музика за реклама, за кино, за телевизия, за галерия, защо ли не?! Това не е музика, а звукова среда.
Нашата задача, идеята на ФСБ е да правим изкуство, музика, която има късмет да остане, да въздейства на хората по различен метод, не като съпровождащ консуматив, а като магическа, красива, зареждаща абстракция.
- С един от най-популярните ви шлагери желаете за изпратите българина „ високо, високо, над завистите, обидите, дребните сметки ”. Успява ли обаче той да се издигне толкоз?
- Никой от нас не би могъл да се пребори с българската душeвност и нрав. Това е закодирано от епохи. Може би би трябвало всички да стартираме да мислим един за различен, а не всеки самичък за себе и за най-близките си хора. Ние просто не можем да живеем дружно, тъй като гледаме долу, вторачваме се в най-дребните, безбройни обикновени грижи.
Идеята на песента „ Високо ”, както и на моя албум „ Бяло ”, е тъкмо това - да ни отдели от тази дребна реалност, с цел да успеем да погледнем малко по-отвисоко на нещата от живота. Абсолютно съм уверен, че когато човек се качи на по-високо, вижда дребните неща с различен взор, стартира да мисли друго.
В тази ария има някаква магия, тя е самобитен химн на израстването на мисълта.
Неслучайно „ Високо ” за нас е едно от най-големите неща, които сме реализирали в обществен, нравствен проект.
Ще съм благополучен, в случай че един ден това стане не държавен химн, а химн на елементарните хора в България. И нека магията ФСБ да не свършва.
С музикантите Константин Цеков и Александър Бахаров основават паметната група Формация Студио Балкантон, ФСБ, която има 19 албума, над 3000 концерта, стотици изяви в европейски нощни заведения и рок клубове, участия в международни рок фестивали. Това е първата българска рок група, изнесла концерт на стадион и единствената родна рок тайфа, удостоена с най-високото отличие за музикални достижения - Grammy.
Бояджиев е модернист в региона на електронните музикални принадлежности и синтезатори, потенциал в региона на електронния тон и компютърните музикални стратегии.
Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, детска музика. Носител на национални награди - „ Продуцент на годината “, повсеместен принос за българския рок - 1999 г.
На 31 март 2018 година тримата от именитата рок група ФСБ - Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, се завръщат в Пловдив за величествен концерт с обичаните на генерации шлагери “Обичам те дотук ”, “След 10 години ”, “Високо ”, “Няма по какъв начин ”, “Не по този начин ”.
- Какви изненади готвите за пловдивските почитатели?
- Ще представим нова стратегия, която в никакъв случай не сме изнасяли под тепетата. Готвили сме се съвсем година, тъй като Пловдив за нас е извънредно значим град. Спектакълът ще бъде интересен и атрактивен и като техническо осъществяване - с голяма стена, с мултимедия, която ще бъде прожектирана.
Много обичаме Античния спектакъл, където направихме много концерти, единият от които е доста значим за нас. Това беше ФСБ Симфони - имаме прелестен запис, който желаеме да пуснем на DVD.
Имаме ужасно доста другари в Пловдив. Тук има интелектуалци, художници, актьори, писатели, извънредно цветни като персони. Приятно е да поддържаме връзка с тях. Градът има и доста солидно рокаджийско приятелство, с което поддържаме тесни контакти.
- Каква е тайната на дълголетието на групата?
- Една от аргументите евентуално е тази, че планът ФСБ в никакъв случай не е започвал и не е свършвал с парите. Те не са движеща мощ в нашия план. По-скоро това е самобитен олтар за неколцина музиканти, които биха желали да създадат всичко красиво в музиката и да го поднесат по най-премия, откровен и мощен вероятен метод на публиката си. Гордея се, че съм част от ФСБ!
Друга евентуална причина за нашето дългоденствие е в това, че ние в никакъв случай не сме лъгали тази аудитория. И тя ни има вяра, чака да получи от нас нещо доста значимо.
Това е нещо като проповедничеството. И би трябвало да продължи постоянно, с цел да останат всички хора в нашия храм. Така че нямаме никакъв избор - или би трябвало да даваме на хората това, за което сме се обединили към името ФСБ, или просто би трябвало да затворим тая черква.
Има и трето - за всичко това е нужна сериозна жертва, кръвен налог, обвързван с много неща, от които да се откажеш в името на това да бъдеш експерт.
Този отвод е едно от нещата, които младите музиканти не вършат. Те се стремят към доста бърз професионален и финансов триумф и това е една от аргументите да изгряват и бързо да залязват.
- Кой е звездният момент на групата?
- Тъй като всеки от нас се занимава с доста планове, събирането на ФСБ е нещо като ново отварянето на вратите на черква. За това е нужна доста сила и цялостна отдаденост.
Не мога да кажа по кое време за нас е било най-върховото в цялата ни кариера. Най-важно е в края на следващия концерт да се почувстваме горди и да си кажем: Направихме нещо доста красиво - за себе си и за хората към нас! И да продължим напред.
След 40 години на сцената ние към момента се обичаме, желаеме да вършим музика.
- Как стигнахте до премията " Грами "?
- С наша версия на парчето на Хосе Фелисиано. Имахме контракт с австрийска компания - Белафон, която внасяше концерти на Хосе Фелисиано в цяла Европа. Фелисиано е чул наши албуми, наши аранжименти и е изискал да създадем аранжиментите и да продуцираме негов албум на британски. Подписахме контракт и отидохме в Съединени американски щати, с цел да запишем целия албум. Бяхме в Ел Ей, в необикновено съвременни студия. Продукцията беше на ЕMI, извънредно огромен лейбъл. И по този начин Фелисиано завоюва за екипа " Грами " за латино поп с песента Cielito Lindo.
Явно нашата версия на една от най-известните мексикански песни, която има над 400 кавъра, е впечатлила журито и публиката. Не присъствахме на връчването - към този момент се бяхме върнали от САЩ в България. Наложи се БНТ да имитират, че слизаме от един аероплан и ни посрещат с цветя след приемането на премията. Беше същинска подигравка!
- Не съжалявате ли, че вместо печелене на пари избрахте борбата за изкуство?
- Колкото и пари да завоюва човек, той си остава същият. Ние нямаме потребност да си купуваме уважението с пари, реализираме го с труд и професионализъм. Така че казусът за парите в олтара ФСБ в никакъв случай не е съществувал.
Так нашата тактика се оказва печеливша - в честен смисъл, тъй като ние действително не вършим никакви опити да произвеждаме халтури, които са способи да се печели.
По принцип музикален бизнес в България не съществува - най-малко по този начин, както би трябвало да се одобри в света. И в тоя случай е по-добре това, което ние вършим.
- По времето на соца имахте ли проблеми? Все отново рокът не беше долюбван от тогавашните идеолози.
- Не сме имали пречки. Може би тъй като тръгнахме с чист професионализъм. Започнахме като студийни музиканти. Преди да създадем рок група ФСБ, просто записвахме поп музика - записали сме повече от 80 % от поп музиката на България от тези времена, от 1980-те съвсем до 2000 г.
Някои сътрудници са се сблъсквали с политически пречки, които при нас не са се явявали, тъй като в никакъв случай не сме развявали байрак на митинг в политически смисъл. Просто искахме да вършим професионална музика - това беше нашата клетва.
- Защо не се изкушихте да потърсите реализация на открито, в случай че създавате съвременна, „ конвертируема ” музика?
- Направили сме този избор от дълго време. Посланието посредством музиката, текстовете, думите, което насочваме към публиката, просто не може да бъде направено на непознат език. Трябва да си част от едно общество, с цел да можеш да усетиш тежестта и на една дума в късата песенна форма. Само думата „ високо ” може да ти съобщи толкоз многопластово мислене, визия за нещата, че няма потребност да казваш повече.
Такова нещо не може да стане при превеждане на текст към музика от български на британски.
Преди години имахме контракт с австрийската звукозаписна компания " Белафон ", записахме даже цялостен албум. Разбрахме обаче, че съвсем две трети от нашите послания не могат да бъдат разбрани, когато са преведени на британски. Тогава се изправихме пред избора дали да бъдем в България и да вършим музика за българи, или да отидем в чужбина и да сътворяваме интернационална музика. Надявам се изборът ни да е бил умен.
- Музикант къща не храни, само че четирима май могат - това демонстрира фамилната ви процедура. Наистина ли с музика у нас може да се изкарва хлябът?
- И брачната половинка ми, и аз продължаваме специалностите на родителите си, които също са били музиканти. Традицията не престават двамата ни синове. Очевидно може да се живее с музика, в случай че човек гледа съществено на това.
За страдание, музиката напоследък у нас се смята за нещо като развлечение. Това, което звучи сега в звуковата среда, надали ще остане за бъдещите генерации. Музиката се раздра - отново поради пари, на музика за реклама, за кино, за телевизия, за галерия, защо ли не?! Това не е музика, а звукова среда.
Нашата задача, идеята на ФСБ е да правим изкуство, музика, която има късмет да остане, да въздейства на хората по различен метод, не като съпровождащ консуматив, а като магическа, красива, зареждаща абстракция.
- С един от най-популярните ви шлагери желаете за изпратите българина „ високо, високо, над завистите, обидите, дребните сметки ”. Успява ли обаче той да се издигне толкоз?
- Никой от нас не би могъл да се пребори с българската душeвност и нрав. Това е закодирано от епохи. Може би би трябвало всички да стартираме да мислим един за различен, а не всеки самичък за себе и за най-близките си хора. Ние просто не можем да живеем дружно, тъй като гледаме долу, вторачваме се в най-дребните, безбройни обикновени грижи.
Идеята на песента „ Високо ”, както и на моя албум „ Бяло ”, е тъкмо това - да ни отдели от тази дребна реалност, с цел да успеем да погледнем малко по-отвисоко на нещата от живота. Абсолютно съм уверен, че когато човек се качи на по-високо, вижда дребните неща с различен взор, стартира да мисли друго.
В тази ария има някаква магия, тя е самобитен химн на израстването на мисълта.
Неслучайно „ Високо ” за нас е едно от най-големите неща, които сме реализирали в обществен, нравствен проект.
Ще съм благополучен, в случай че един ден това стане не държавен химн, а химн на елементарните хора в България. И нека магията ФСБ да не свършва.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ